the truth at the tip of a bullet... or at the bottom of a cup?

Надоело житъ в Рязане,
Всюду грязъ, говно и пылъ,
Милы, сделай обрязание
И поедем в Израилъ...

Те такива работи, такива истини. А дори не живея в Рязан. И дори няам нищо общо с юдаизма. И дори не ми е писнало, или поне не от точно това. От мен самия ми писна, ама ще ми е трудно да избягам нанякъде, та трябва, значи, да взема да открия точно какво им е по-хубаво на хората от чашата хубаво лате сутрин или след полунощ, all by myself... Може би това, че някой друг може да ти го нарави лате-то?

А прочее, чашата си е любимост. Мама ми я донесе от Москва... Преди 5 години, май. Най-интересното е, че преди няколко месеца се загледах в надписа на дъното: Mogul/Crown Trent/China Limited/Made in England.
Май се влюбих още повече. Само дето сега подхождам с малки резерви към нея - дали не ми се сърди, задето вместо за всякакви allegedly British напитки, я използвам за вместилище на моята си версия на различни видове кафе с големи количества студе но мляко и кафява захар? Посред нощ? So lowlife, so unstylish...
И прочее, като си заговорихме за алтернативните употреби, ключодържателят ми би трябвало да ми издаде смъртна присъда, задочно, от джоба ми... Не за друго, ами той, първо, е съвсем 100% compatible със значението на keychain. Наистина е верижка.

С една малка подробност. В ръцете ми е откакто бях на нещо като 10-11. И дядо ми беше още жив. Хубаво, само дето таз красотия, всъщност, едно време е допълвала джобен часовник. На дядото на дядо ми. В Карнобат? В Карлово? В Пловдив? Имате ли идея колко е идиотско да си събираш историята от парета разкази или парчета запомнени неща с 15-годишна дейност? Все едно, за мен има смисъл.
Такива употреби. На свободното ми време. На всичкото ми време.
Такива работи. На всичкото отгоре.
Утре повече.