when bitten once, then twice I bite

Днес е по-нервно от вчера. Едва ли отпреди няколко минали дни, когато пак беше студено и валеше. А и дне седва започва да вали и не е студено, което е малък минус, защото не мога да си нося любимата сива дрешка-скривалище.
Но пък наоколо е нападало оранжево и дава възможност да си зариеш краката в него, което успокоява нещата за около 4 крачки време - и това е нещо. И ситуацията продължава да бъде поне толкова изнервяща, без известни причинители.



Прекарах ден и половина без телефон (в който будните часове бяха около 30 общо). Добре де, махнете първите 4-5, в които не ми беше хрумнало, че ми е изключен телефонът. След това си пуснах месенджъра и мейла. Кошмар. Все още се намират достатъчно много хора, които се радват да заявят присъствието си наоколо ми и желанието да общуват. С мен. Което е ужасно топлещо и аз ги обичам всички тези, които дропват по някоя и друга дума, някои и по 2 часа разговор. Стига да не се плашех от това колко обидно глупав и безсмислен и изпразнен от съдържание заставам срещу всички тези желания за общуване. Така нямат вече много смисъл, а? Та, всичко било в баланса, казваха?
В крайна сметка никой не е роден да издържа на собственото си безсмислие. Някои просто развиват резистентност или рецепторите им закърняват. Е, аз още се уча, но дотогава увеличените порции адреналин в такива ситуации помагат за изграждане на някакъв псевдо смисъл, колкото да закърпим положението. До новия отворен прозорец, мамка му.