Kaltes. Klares. Wasser.

водата идва от чешмата. още повече - топлата. и не ме интересува кой я е открил, но го благославям всяка сутрин. топлата вода е като кръвта за вампирите и всички дни преди новолуние за върколаците. държи ги human. и мен ме държи.
но когато ти спрат топлата вода... спират ти сутрините?
точно навреме, чудех се какво още ми трябва, за да престана съвсем да се отнасям към себе си като към human.
оказа се обратното.
и не защото имам проблем да си започвам сутрините с леден душ, перфектно е.
открих, че не върши работа осбено за не-човешкостта ми, по-скоро върши работа за осъзнаването на крехкото физиологично/дневноразпределително равновесие, което принципно ми прави дните човешки. върши работа единствено за осъзнаване на разрушимостта и абслютната уязвимост на същото това равновесие и на моя милост като цяло. блах. ето тук става нечовешкото вече. няма какво да ме спира да си проявявам суперсилите. започва се.

добър вечер, аз съм човекът-екзема
лоша кожа, мръсни зъби, дупки по кожата. и все пак съм човек. човек-екзема. имам си цяло уникално свойство, с което да се промотирам. като човека-паяк. като човека-човек. като човека-бастун и човека-сапун. забележете, не съм човекът с екзема. би било твърде лесно, пък и тогава щях просто да съм поредния на опашката пред някой дерматолог. не, аз съм квинтесенцията на дерматологията, мечтата на всеки, който обича да документира епидермални възпаления - не, не съм мръсен, никак даже, поне не отвън. но съм екзема. възпалил съм обвивката на целия свят. и бавно се разпростирам, а светът го сърби и той се чеше и разпространява спорите ми върху всичкия незаразен епидермис наоколо. прекрасно. аз пък си имам мечта. ще стана стрептококова инфекция. да види тогава...