65, 9х19, 25, №4, 21:30

И после животът ни не бил математика...
прочее, това цялото е уравнението на една спокойна усмивка преди няколко вечери. или на леко нервното присвиване на очи след последната серия 15, 9х19, 25, която отказа въобще да се групира като хората, първите 7 отидоха нависоко и се замислих дали правилно изравнявам иначе леко необичайната за мен висока мушка... май просто бях уморен, ама си имах тема за неангажиращ, усмихнат и много информативен разговор с младежа до мен, разритвайки купчината подрънкващи метални цилиндри с маркировки S B 9x19 04 в краката ми... Хубаво, бъркотия голяма, нали?
Всъщност цялото е геометрията на последното ми пристрастяване. Или по-скоро – на едно от най-ранните (ако не броим големите жълти верижни неща, които бутат сгради и правят пътища – за тях не съм виновен). Back to the basics, един вид.
Бум – everything goes back to basics.
Обикновенно, когато някой заговори с точно този вид цифри и съкращения, другите около него леко се отдръпват (освен ако не са също толкова obsessed с този вид удоволствия). Макар и за удоволствията да е спорно, де. Често е неудоволствие. Или чувство за недовършеност, неосъщественост, малоценност.
Всичко по реда си, все пак.
За чий се отдръпват? Ами за оръжие говорим, уважаеми, съвсем огнестрелно и убиващо. Връхната точка в пантеона от символи на насилието в главата на средностатистическия homo sapiens. Неприятното е, че малко хора стигат отвъд идеята за насилието, ако се спомене оръжие.
А иначе?
Можеш да говориш за оръжието като за апотеоз на физиката. И на механиката. За пистолети като за часовници. За муниции като за ракети. За ръкохватки, предпазители, пълнители, мерници - а оттам за анатомия, ергономика, психология...
Странно, нали. По-добре повърхностно да присвием рамене и леко да се дръпнем, да не би събеседникът ни нещо да се въодушеви и да вземе да пуца в тавана и други, по-responsive цели.
А представи си сега какво става, ако многозначително изтърсиш как срелбата ти възстановява спокойствието... У-ужас! Ама ти кого си представяш на мястото на мишената? Ама колко агресия избиваш с всеки изстрел? Ама пръска ли кръв и други телесни течности леят ли се в главата ти? Искаш ли с картечница в детска градина?
Изходът - не обясняваш. Усмихваш се и продължаваш с преднамерено детайлна лекция върху спецификата в действието на противопехотните заградителни мини родно производтсво. Поне те оставят на мира, в следващите няколко години. В най-щастливия случай - завинаги.
И все пак? На никой, който не е опитвал да продупчи парче хартия на 25 метра разстояние в правилното място, не би му хрумнал истинският иточник на спокойствието. Който пак опира до години опит, дошъл от изучаване на всякакви неща от действие на хормоните до периферно зрение и механика на дишането. И синтезиран в простата мантра на спокойствието вдишваш-насочваш-издишаш-целиш се-изстрел-вдишваш. Докато в един момент това се превърне в нещо рефлекторно, колкото е контролът върху усилието на показалеца ти...
Такива работи. В които точно присъствието на други хора от която и да е страна на мерната линия разрушава спокойствието. Дори собственото ти присъствие.
та, моля ви. Възприемайте умението да стреляш като... умение да те няма...