when bitten once, then twice I bite

Днес е по-нервно от вчера. Едва ли отпреди няколко минали дни, когато пак беше студено и валеше. А и дне седва започва да вали и не е студено, което е малък минус, защото не мога да си нося любимата сива дрешка-скривалище.
Но пък наоколо е нападало оранжево и дава възможност да си зариеш краката в него, което успокоява нещата за около 4 крачки време - и това е нещо. И ситуацията продължава да бъде поне толкова изнервяща, без известни причинители.



Прекарах ден и половина без телефон (в който будните часове бяха около 30 общо). Добре де, махнете първите 4-5, в които не ми беше хрумнало, че ми е изключен телефонът. След това си пуснах месенджъра и мейла. Кошмар. Все още се намират достатъчно много хора, които се радват да заявят присъствието си наоколо ми и желанието да общуват. С мен. Което е ужасно топлещо и аз ги обичам всички тези, които дропват по някоя и друга дума, някои и по 2 часа разговор. Стига да не се плашех от това колко обидно глупав и безсмислен и изпразнен от съдържание заставам срещу всички тези желания за общуване. Така нямат вече много смисъл, а? Та, всичко било в баланса, казваха?
В крайна сметка никой не е роден да издържа на собственото си безсмислие. Някои просто развиват резистентност или рецепторите им закърняват. Е, аз още се уча, но дотогава увеличените порции адреналин в такива ситуации помагат за изграждане на някакъв псевдо смисъл, колкото да закърпим положението. До новия отворен прозорец, мамка му.

me and max vs the world

Прочее, ако се чудите коя е най-добрата компания за лате-то, по всяко време на денонощието, особено на нощието...

the truth at the tip of a bullet... or at the bottom of a cup?

Надоело житъ в Рязане,
Всюду грязъ, говно и пылъ,
Милы, сделай обрязание
И поедем в Израилъ...

Те такива работи, такива истини. А дори не живея в Рязан. И дори няам нищо общо с юдаизма. И дори не ми е писнало, или поне не от точно това. От мен самия ми писна, ама ще ми е трудно да избягам нанякъде, та трябва, значи, да взема да открия точно какво им е по-хубаво на хората от чашата хубаво лате сутрин или след полунощ, all by myself... Може би това, че някой друг може да ти го нарави лате-то?

А прочее, чашата си е любимост. Мама ми я донесе от Москва... Преди 5 години, май. Най-интересното е, че преди няколко месеца се загледах в надписа на дъното: Mogul/Crown Trent/China Limited/Made in England.
Май се влюбих още повече. Само дето сега подхождам с малки резерви към нея - дали не ми се сърди, задето вместо за всякакви allegedly British напитки, я използвам за вместилище на моята си версия на различни видове кафе с големи количества студе но мляко и кафява захар? Посред нощ? So lowlife, so unstylish...
И прочее, като си заговорихме за алтернативните употреби, ключодържателят ми би трябвало да ми издаде смъртна присъда, задочно, от джоба ми... Не за друго, ами той, първо, е съвсем 100% compatible със значението на keychain. Наистина е верижка.

С една малка подробност. В ръцете ми е откакто бях на нещо като 10-11. И дядо ми беше още жив. Хубаво, само дето таз красотия, всъщност, едно време е допълвала джобен часовник. На дядото на дядо ми. В Карнобат? В Карлово? В Пловдив? Имате ли идея колко е идиотско да си събираш историята от парета разкази или парчета запомнени неща с 15-годишна дейност? Все едно, за мен има смисъл.
Такива употреби. На свободното ми време. На всичкото ми време.
Такива работи. На всичкото отгоре.
Утре повече.

Bored op. 1.01

Дявол, дявол, скучно ми е, скучен съм... ама обещвам да започна най-накрая да пиша тук. С цел да се отървавам от зависимостите си за свършване на нещо смислено (или привидно смислено) през деня. Или, де да знам, с цел да се отървавам от себе си. Толкова.