where's the difference?

The difference between "You are mystery to me" and "You are history to me" happens to be unnervingly indiscernible these days. Recent findings and time trials have proved it to be almost inexistent under certain circumstances, where under the latter one should understand "living as usual".
Hilarious, huh?

and it was '98... a la France

Dis bruit, dis bruit, dis bruit!

днес ми е... Лали Пуна... и Ад Ен Ту Икс...

затова...
и защо цветното е тъжно...

65, 9х19, 25, №4, 21:30

И после животът ни не бил математика...
прочее, това цялото е уравнението на една спокойна усмивка преди няколко вечери. или на леко нервното присвиване на очи след последната серия 15, 9х19, 25, която отказа въобще да се групира като хората, първите 7 отидоха нависоко и се замислих дали правилно изравнявам иначе леко необичайната за мен висока мушка... май просто бях уморен, ама си имах тема за неангажиращ, усмихнат и много информативен разговор с младежа до мен, разритвайки купчината подрънкващи метални цилиндри с маркировки S B 9x19 04 в краката ми... Хубаво, бъркотия голяма, нали?
Всъщност цялото е геометрията на последното ми пристрастяване. Или по-скоро – на едно от най-ранните (ако не броим големите жълти верижни неща, които бутат сгради и правят пътища – за тях не съм виновен). Back to the basics, един вид.
Бум – everything goes back to basics.
Обикновенно, когато някой заговори с точно този вид цифри и съкращения, другите около него леко се отдръпват (освен ако не са също толкова obsessed с този вид удоволствия). Макар и за удоволствията да е спорно, де. Често е неудоволствие. Или чувство за недовършеност, неосъщественост, малоценност.
Всичко по реда си, все пак.
За чий се отдръпват? Ами за оръжие говорим, уважаеми, съвсем огнестрелно и убиващо. Връхната точка в пантеона от символи на насилието в главата на средностатистическия homo sapiens. Неприятното е, че малко хора стигат отвъд идеята за насилието, ако се спомене оръжие.
А иначе?
Можеш да говориш за оръжието като за апотеоз на физиката. И на механиката. За пистолети като за часовници. За муниции като за ракети. За ръкохватки, предпазители, пълнители, мерници - а оттам за анатомия, ергономика, психология...
Странно, нали. По-добре повърхностно да присвием рамене и леко да се дръпнем, да не би събеседникът ни нещо да се въодушеви и да вземе да пуца в тавана и други, по-responsive цели.
А представи си сега какво става, ако многозначително изтърсиш как срелбата ти възстановява спокойствието... У-ужас! Ама ти кого си представяш на мястото на мишената? Ама колко агресия избиваш с всеки изстрел? Ама пръска ли кръв и други телесни течности леят ли се в главата ти? Искаш ли с картечница в детска градина?
Изходът - не обясняваш. Усмихваш се и продължаваш с преднамерено детайлна лекция върху спецификата в действието на противопехотните заградителни мини родно производтсво. Поне те оставят на мира, в следващите няколко години. В най-щастливия случай - завинаги.
И все пак? На никой, който не е опитвал да продупчи парче хартия на 25 метра разстояние в правилното място, не би му хрумнал истинският иточник на спокойствието. Който пак опира до години опит, дошъл от изучаване на всякакви неща от действие на хормоните до периферно зрение и механика на дишането. И синтезиран в простата мантра на спокойствието вдишваш-насочваш-издишаш-целиш се-изстрел-вдишваш. Докато в един момент това се превърне в нещо рефлекторно, колкото е контролът върху усилието на показалеца ти...
Такива работи. В които точно присъствието на други хора от която и да е страна на мерната линия разрушава спокойствието. Дори собственото ти присъствие.
та, моля ви. Възприемайте умението да стреляш като... умение да те няма...

the 8:30 wake-up, wedneday, any day... going do da doo

Jangling Jack
Goes Yackety Yack
Visits the home of the brave
Hails a fat yellow cab
Jack wanna celebrate
Jack wanna big drink
Driver drops him at a bar
Called the Rinky Dink
Jack pushes through the door
And crosses the floor
Tips his hat to a man
Grinning in the corner
Going Do da do Do da do


Says, I'm Jangling Jack
I go Do da do
I wanna Rinky Dink Special
I wanna little umbrella too
Jack flops on his stool
Sees the grinning man laugh
So Jack laughs back
Jack raises his glass
Says, God bless this country
And everything in it
The losers and the winners
The good guys and the sinners
The grinning man says, Buddy
It's all Yackety Yack
Whips out a little black pistol
Shoots a bullet in Jack


Jangling Jack Do Da Do Do Da Do
Jangling Jack
How do you Do Da Do


Jangling Jack Flies off his seat
Crashes through the door
Lands in a heap on the street
Hears his mother's voice
Going, Do do do
Jack is shouting
Mummy is that you?
He sees the berserk city
Sees the dead stacked in piles
Sees the screaming crowd
Screams, Where am I?
Going Do da do Going Do da do


Well Jangling Jack
As a matter of fact
Crawls through the crowd
Back into the bar
Jack crawls to his stool
Jack drags himself up
Falls back down on his arse
In a puddle of blood
Going Goodbye Mummy
Goodbye Goodbye
Jack doubles over
And he vomits and dies
Going Do do do Going Do do do

Still feel funny... yeah..

Kaltes. Klares. Wasser.

водата идва от чешмата. още повече - топлата. и не ме интересува кой я е открил, но го благославям всяка сутрин. топлата вода е като кръвта за вампирите и всички дни преди новолуние за върколаците. държи ги human. и мен ме държи.
но когато ти спрат топлата вода... спират ти сутрините?
точно навреме, чудех се какво още ми трябва, за да престана съвсем да се отнасям към себе си като към human.
оказа се обратното.
и не защото имам проблем да си започвам сутрините с леден душ, перфектно е.
открих, че не върши работа осбено за не-човешкостта ми, по-скоро върши работа за осъзнаването на крехкото физиологично/дневноразпределително равновесие, което принципно ми прави дните човешки. върши работа единствено за осъзнаване на разрушимостта и абслютната уязвимост на същото това равновесие и на моя милост като цяло. блах. ето тук става нечовешкото вече. няма какво да ме спира да си проявявам суперсилите. започва се.

добър вечер, аз съм човекът-екзема
лоша кожа, мръсни зъби, дупки по кожата. и все пак съм човек. човек-екзема. имам си цяло уникално свойство, с което да се промотирам. като човека-паяк. като човека-човек. като човека-бастун и човека-сапун. забележете, не съм човекът с екзема. би било твърде лесно, пък и тогава щях просто да съм поредния на опашката пред някой дерматолог. не, аз съм квинтесенцията на дерматологията, мечтата на всеки, който обича да документира епидермални възпаления - не, не съм мръсен, никак даже, поне не отвън. но съм екзема. възпалил съм обвивката на целия свят. и бавно се разпростирам, а светът го сърби и той се чеше и разпространява спорите ми върху всичкия незаразен епидермис наоколо. прекрасно. аз пък си имам мечта. ще стана стрептококова инфекция. да види тогава...

when bitten once, then twice I bite

Днес е по-нервно от вчера. Едва ли отпреди няколко минали дни, когато пак беше студено и валеше. А и дне седва започва да вали и не е студено, което е малък минус, защото не мога да си нося любимата сива дрешка-скривалище.
Но пък наоколо е нападало оранжево и дава възможност да си зариеш краката в него, което успокоява нещата за около 4 крачки време - и това е нещо. И ситуацията продължава да бъде поне толкова изнервяща, без известни причинители.



Прекарах ден и половина без телефон (в който будните часове бяха около 30 общо). Добре де, махнете първите 4-5, в които не ми беше хрумнало, че ми е изключен телефонът. След това си пуснах месенджъра и мейла. Кошмар. Все още се намират достатъчно много хора, които се радват да заявят присъствието си наоколо ми и желанието да общуват. С мен. Което е ужасно топлещо и аз ги обичам всички тези, които дропват по някоя и друга дума, някои и по 2 часа разговор. Стига да не се плашех от това колко обидно глупав и безсмислен и изпразнен от съдържание заставам срещу всички тези желания за общуване. Така нямат вече много смисъл, а? Та, всичко било в баланса, казваха?
В крайна сметка никой не е роден да издържа на собственото си безсмислие. Някои просто развиват резистентност или рецепторите им закърняват. Е, аз още се уча, но дотогава увеличените порции адреналин в такива ситуации помагат за изграждане на някакъв псевдо смисъл, колкото да закърпим положението. До новия отворен прозорец, мамка му.